sofisti

Зaпомнете това име -  Ейвор (Eivør).  Защо ли? В момента ще опитам да направя най-добрия си опит да побера в слова изживяването, което имах като част от публиката на Античния театър в гр. Пловдив на концерта на тази певица.  Вчера, 14юни 2024г. публиката беше абсолютно погълната от творчеството, личната енергия и вълшебния глас на тази жена. Беше толкова зашеметяващо, че ме накара да изместя на свой ред плановете в своето собствено творчество тук и да пренаредя темите, като първо пиша за тази и след това за всички останали.  Нека хвърля малко светлина за тези от вас, които не са чували или присъствали лично на концерт на Ейвор. Тя е считана за скандинавската кралица на музиката и е широко разпространена в скандинавия. Нейното творчество обхваща теми като смъртта, тишината, почти достигнатите мечти, пее за дълбочината на душата, за океаните и дори космоса.  Странно е как успя да остави този почти магически отпечатък след себе си. И знам,че и други от публиката вч...

Доста често съм си мислела да напиша нещо по тази тема, все изникват купища неща, с които да накарам събеседника си да гледа часовника кога е време да се прибира. Имах идея с другата авторка на този блог да направя подкаст, в който тази щеше да е една от темите. Смятам, че тази тема става все по-важна, и по-належаща. Както сред младите, така и сред средните млади и възрастните.  Темата е свързана с българина, това е и писмо до него,дори до теб,който четеш Историята не ми е по силната част, честно казано, но пък си имам достатъчно повърхностни знания в бурканче, които са достатъчни да ми подскажат колко е била тъжна тя и как е съсипала голяма част от манталитета на народа. Разбира се имам предвид основно последните 200г. - владичествата, окупациите под които е била поставена държавата, и разбира се, режимът на еднаквостта - Комунизмът. За мен той е по-голямото чудовище с по-големи пипала. Той е създал толкова еднаквост, страх и комплекси, че гласовете ни не са важни, че една промоци...

Когато идеята да направя такъв списък за първи път ми мина през ума, заглавието, което ми хрумна беше „Fucking Ends“. Тогава реших, че използването на ругатни в заглавието няма да изглежда добре и реших много по-приемливото заглавие, „Зашеметяващи краища“. Всъщност имам предвид филми, които шокират публиката и се помнят с изненадващия си край... дори след години (разбира се, това би било малко дълго за заглавие). Филми с такъв край, които повечето хора не биха могли да предвидят. Сред тези, които изброих, имаше само един филм, чийто край можех да предвидя (The Orphanage), но дори и той беше много успешен за изненада на публиката. Някои от тях може да са клиширани (и всъщност предизвестени в много отношения) финали, но ако го гледате за първи път и не очаквате особени обрати, те определено са шокиращи. Трябва ли да казвам, че този списък съдържа луди спойлери???     Psycho (1960) Заснет във време, когато нямаше изненадващи краища, Психо вдъхнови много филми на ужасите/трилъри, ...

В своя проект, наречен Found in Translation,  дизайнерката Anjana Iyer всеки ден подготвя отделен плакат за думи, които не могат да бъдат изразени с една дума на английски, и го излага на уебсайта  100 Days Project. А аз реших да ги  преведа на бълигарски... Luftmensch (идиш):  Използва се за човек, който е мечтател. Неговото речниково значение е „въздушен човек“. Duende (испански): Мистериозната сила, която едно произведение на изкуството притежава и  дълбоко  развълнува  човек Gufra (арабски): Количеството вода, което може да се побере в шепа. L'appel Duvide (френски): Буквалният превод на този термин е „викът на празнотата'', но се използва най-вече за описване на инстинктивното желание за скок от високи места.    Schlimazl (идиш): Човек, който хронично няма късмет. Tingo (хавайски):Актът на събиране на всички приятни предмети от къщата на приятел, малко по малко. Tretar (шведски): Tar означава чаша кафе, patar означава освежаване на ...